Когато си помислите за учител, какъв човек си представяте? Някой търпелив с добра усмивка? Някой уравновесен и професионален? Променя ли се образът, който имате, когато „учител“ се превърне в „преподавател“ или „професор“?

След пандемията се водят много разговори относно правата, безопасността и ролята на учителите в нашите училища. От справянето с последиците от администрации, неподготвени за дистанционно обучение, до протести срещу мерки за безопасност, които връщат децата в училище, учителите често попадат в новините. Още от 2016 г. експерти предупреждават за нарастващ проблем между търсенето и предлагането на учители, с който училищата ще се сблъскат през следващите десет години. Доклади показват, че кризата с COVID само е ускорила този проблем – 1 от 3 анкетирани учители планират да се пенсионират по-рано от обичайното. Тъй като все по-малко нови учители навлизат в професията, задържането на опитните преподаватели в класните стаи за по-дълго време вече не може да се счита за решение.

Учителите страдат от ниско заплащане, липса на уважение и нарастващ натиск от всички страни. За много от тях това е следствие от факта, че учителската професия е предимно женска. Днес 3 от 4 учители в държавните училища в Съединените щати са жени, а 97% от преподавателите в ранното детско образование също са жени. В резултат на това именно ранното детско образование е с най-ниско заплащане сред всички образователни нива. Този дисбаланс на властта се усеща и в администрацията, както и във висшето образование, където мъжете съставляват мнозинството.

Исторически погледнато, преподавателската професия се превръща в приемлив кариерен път за жените още в средата на XIX век, когато търсенето на работа от жени е било рядкост. Преди създаването на държавната образователна система, от жените се е очаквало да обучават децата на основни знания по математика, език, история и природни науки. С установяването на обществените училища в цялата страна, жените били търсени заради своята дисциплина, лична отговорност и възприеманата като „естествена“ грижовност, необходима за малките деца, напускащи дома си, за да отидат в училище. Жените откликнали на този призив, получавайки финансова независимост, каквато иначе не биха могли да постигнат, чувство за цел чрез образованието на децата и гордост от своя труд и постижения. Именно жените създават учителските синдикати, за да осигурят по-справедливо заплащане, по-безопасни условия на труд, по-малки класове и други подобрения. Въпреки напредъка, постигнат от синдикатите през последните 100 години, експертите могат да направят много паралели между учителите от началото на миналия век и тези от началото на настоящия.

Да бъдеш жена не е задължително условие, за да бъдеш добър учител. Но е неоспоримо, че качествата и поведението, които обществото насърчава у жените, са ценни в класната стая. Това обаче може да направи професията много трудна за мъжете учители, особено за тези, които работят с малки деца, тъй като често се сблъскват със съмнение, неуважение и несигурност. Всеки, който има желание да предава знания и умения да помага на децата да разбират нови концепции, трябва да се чувства уверен в своя избор на професия. Никой не бива да подценява упорития труд и отдадеността, които изисква учителската работа.

Като родител, участието в образованието на детето ви не се изчерпва с наблюдение на напредъка, присъствие на родителски срещи или помощ при случайни благотворителни инициативи. То означава да бъдете застъпник за образованието – както за вашето дете, така и за неговите съученици. Това включва подкрепа за учителите, които посвещават живота си на подобряване на живота на вашето дете, застъпничество за тях и настояване те да бъдат третирани със същото уважение и внимание, каквито очаквате и за себе си. Родителите и учителите имат една и съща цел: да помогнат на децата да бъдат най-добрата версия на себе си. Заедно можем да постигаме това всеки ден!